Някой от най-популярните легенди за възникването на чая произлизат от древен Китай. Според едната от тях чаят се появява преди около 4700 г. По това време в Китай властва император Шен Нън. На него се приписва създаването на природен календар и класически съчинения за лекарствата. Според някой митове той е пробвал отвари от всички растения и често се натравял, но оцелявал благодарение на някакви магически средства. Известен като познавач на билки и отвари, той винаги се разхождал с малко котле и приготвял своите билкови смеси. Откриването на чаената напитка станало напълно случайно. Във врящата вода попаднали донесени от вятъра листа от чаен храст. Императорът отпил от отварата и така харесал нейният вкус, че продължил да пие различни чайове до края на дните си.

император Шен Нън

Герой на друга легенда е индийски монах-Бодхидхарма. Той се преселил от Индия в Китай преди около 15 века и основал там будистка школа. В планината Съншан монахът създал манастир, така известния в наши дни манастир Шао Лин. Учейки монасите на различни практики, сред които медитацията, решил да им покаже, че в това състояние на духа можел много години да съзерцава неподвижно в една точка, гледайки в една стена, но бързо след това заспал.
След като се събудил, ядосан от това, че не е успял, откъснал клепачите си, захвърлил ги на земята и ги стъпкал, за да не заспи никога повече. Легендата гласи, че от стъпканите клепачи порастнал чаеният храст. Монасите започнали да консумират различни чайове приготвени от листенцата на храста, които им дарявали бодрост и свежест.