Чаят се появява като напитка по време на династията Шан в югозападен Китай. Първоначално се използва за медицински цели, в един по късен период той започва да се употребява и като тонизираща напитка. Постепенно той става популярен и в някой съседни азиатски страни-Корея, Япония, Виетнам. Употребявал се е също и в Монголия по времето на Чингис хан.

Чаена плантация

В Европа за първи път чаят се появява в Нидерландия в началото на 17 век внесен с търговски кораби от Азия. Малко по късно, през средата на 17 век холандците го доставят и в Англия. Морския път от Азия до Европа отнема около половин година, което води до влошаване качеството на чая, който се е съхранявал в непригодни за това помещения.
Сухопътно чаят е доставен за първи път в Русия през 1638 г. като подарък за руския цар Михаил Романов. За целта са използвани преминаващи през Монголия кервани. Сухопътната доставка е помагала за запазването на качеството.
Португалците започват да отглеждат чаеното растение(Camellia sinensis) на Азорските острови, откъдето след това го доставят в Европа. В Лондон през 1717 г. се открива първия чаен магазин от търговеца Томас Туайнинг, който основава компанията Twinings. Въпреки всичко чаят остава скъп и няма широко разпространение. Започва да навлиза масово и става популярна напитка едва през 19 век.
В Япония чаят е ежедневна традиция като се употребява най вече зелен чай.
Напитката се употребява по всяко време на деня. Пие се преди и по време на хранене, а също така и след него. Запарва се при сравнително ниска температура(около 60 °С) и продължителност около 5 минути. При по специални случаи чаят се сервира по церемониален начин – чаена церемония, която е характерна за японците и чиято продължителност и церемониалност съответсват на важността на събитието. Съществуват различни вариации на церемонията, които съответсват на времето на деня, годишния сезон и много други обстоятелства. Церемонията има няколко етапа – пристигане на гостите, поканването им в помещението, хранене с различни ястия. След това се продължава с приготвянето и сервирането на чаената напитка.

Чаена церемония

В Америка чаят е внесен около 1650 г. от Питър Стайвесънт, който го купил от холандските заселници в Ню Амстердам (преименуван по късно на Ню Йорк от англичаните). Чаят се сервирал със сребърни цедки във най фините порцеланови чаши и чайници. Чаят става много популярна напитка в колониите и пиенето на чай става изключително разпространено сред всички класи и прослойки на населението. През 17 век европейските предпочитания към чая стават по-разнообразни, което оформя множество конкуриращи се компании за внос на чай от Китай. През 1698 г. английският парламент дава изключително право на Източноиндийската компания за внос на чай. През 1721 г. се гласува закон, който изисква от колониите да внасят чай само от Великобритания. На Източноиндийската компания е забранено да внася директно чай в колониите, а е длъжна да го продава на търгове на едро в Англия, откъдето британски фирми го закупуват, експортират в колониите и препродават на търговци в Бостън, Филаделфия и Ню Йорк. Обаче чая и чаените данъци стават причина за спора между колониите и Великобритания. Това води до Бостънското чаено парти през 16 декември 1773 г. Протестът се изразява в унищожаването на голямо количество чаен товар натоварен на корабите в Бостън. Повод, който междувпрочем допринася за започването на Войната за независимост.
Съществуват няколко основни видове чайове – бял, жълт, зелен, улонг и черен. От тях най-популярни са белият, зеленият, улонг и черният чай. Основната разлика между тези видове чай е в начина на преработката на листата и всички те се получават от чаеното растение.